Въведение в захранващите кабели

Силовите кабели са кабели, използвани за предаване и разпределение на електрическа енергия. Те обикновено се използват в градски подземни електрически мрежи, извеждащи линии на електроцентрали, вътрешно захранване за промишлени и минни предприятия и подводни преносни линии през реки и морета.
В електропроводите делът на кабелите постепенно нараства. Силовите кабели са кабелни продукти, използвани за предаване и разпределение на електрическа енергия с висока мощност в магистралните линии на енергийните системи, включително 1-500kV и над различни нива на напрежение, различни изолирани захранващи кабели.
Използването на захранващи кабели има история от повече от 100 години. През 1879 г. американският изобретател TA Edison увива юта около медна пръчка и я вкарва в желязна тръба, след което я напълва с асфалтова смес, за да направи кабел. Той положи този кабел в Ню Йорк, пионер в подземното предаване на енергия. На следващата година британецът Callender изобретява захранващ кабел с импрегнирана с асфалт хартия. През 1889 г. британският SZ Ferranti полага 10 kV кабел с импрегнирана с масло хартия между Лондон и Дептфорд. През 1908 г. Обединеното кралство изгражда кабелна мрежа от 20 kV. Захранващите кабели намират все по-широко приложение. През 1911 г. Германия полага кабели за високо напрежение 60 kV, което бележи началото на развитието на кабелите за високо напрежение. През 1913 г. германецът M. Hochstadt разработи фазово екранирани кабели, които подобриха разпределението на електрическото поле вътре в кабелите и елиминираха допирателното напрежение върху повърхността на изолацията, превръщайки се в крайъгълен камък в развитието на захранващите кабели. През 1952 г. Швеция полага кабели за свръхвисоко напрежение 380 kV в електроцентрала на север, реализирайки приложението на кабели за свръхвисоко напрежение. До 80-те години на миналия век са произведени силови кабели за свръхвисоко напрежение 1100 kV и 1200 kV.